Дряново е много повече от типично балканско градче. Дряново е

 Дряново е доста повече от типично балканско градче. Дряново е една симбиоза от просвета, нематериалност и многовековна история, която можете да усетите във всяка една къща и у всеки един гражданин, които ще срещнете там. Може би се чудите за какво назовават Дряново „ град на столетници ”. Не, това не значи, че междинната възраст на локалното население е цялостен век, само че и не сте напълно надалеч от истината. Прекрасният и здравословен планински климат вършат изискванията за живот и отмора в Дряново толкоз удобни за организма, че човек в действителност се усеща по-жизнен и по-одухотворен още в мига, в който приближи това малко китно населено място. Но понятието „ град на столетници ” крие и един по-дълбок, кодиран смисъл – това е паметта на стотиците, паднали в пердах за свободата на родината българи от този край, и волята за живот и блян към израстване на останалите. В Дряново ще се почувствате същински българи, ще се запознаете с творчеството на един от именитите българските създатели – майсторът Колю Фичето, ще вдъхнете от чистия планински въздух, кондензиран с възрожденска борбеност и фалшифициран с достоверна и неосквернена „ непорочност ”.

 Дряново се намира в Централна Северна България, в подножието на Стара планина, на границата сред Великотърновска и Габровска област, само че попада в рамките на втората. Отстои на 20 км. от Габрово и Етъра, на 25 км от Велико Търново, на 17 км. от Трявна. Градът се намира на огромната пътна артерия Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора ие гара на главната ж.п артерия свързваща Северна и Южна България. Типично за възрожденските градове в този завършек на България, Дряново също се „ разлива “ амфитеатрално, по двата бряга на Дряновска река, която е приток на Янтра. Надморската височина на местността варира от 180 до 640 м. Климатът е умереноконтинентален, а планинските вериги вършат града ветровит през лятото и предпазен от мощни ветрове през цялата година.

 Историята на Дряново е почнала още в ерата на палеолита. Свидетелство за това са откритите в локалната пещера „ Бачо Киро “ следи от човешко наличие, за които се счита, че са най-старите на Балканския полуостров. Вероятно удобното географско разположение и платовидният релеф са привлекли освен праисторическите жители, само че и една от най-мощните и богати цивилизации от преди 2000 година - траките, които избрали земите към Дряново, с цел да повдигнат укрепителните си замъци и да запазят мястото като своя неприкосновена територия. Древни селища, крепостни остатъци, колони с надписи и декорации свидетелстват както за тяхното наличие, по този начин и за още една велика цивилизация, разпростряла господството си съвсем върху целия Балкански полуостров – римляните. Спомен от тяхното битуване в земите на Дряново е крепостта „ Дискодуратера “, намираща се на няколко километра от града, наоколо до село Гостилица. Построена през 176 – 180 година на границата на римските провинции Мизия и Тракия, твърдината е имала за цел да брани един от значимите пътни възли, преминаващи през Балкана – този за Верея (Стара Загора).

 Дряново има извънредно значима роля по времето на Второто българско царство. Византийските хронисти го означават за първи път като цитадела на платото Стражата през 1186 година, когато братята Асен и Петър повеждат българите на протест. Днешното име идва от дървото дрян, което символизирало жилавия и неотстъпчив дух на локалните планинци. По-късно, по време на турското владичество, Дряново получава името Диранав. Като останалите градове от това време и Дряново доближава разцвета си през Възраждането. През 1883 година получава статута на град. Започват да се развиват занаятите и локалните майстори се прочуват със своите шедьоври. Населението взима ефективно присъединяване в освободителните битки – във Велчовата завера, в легията на Раковски, в четите на Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Христо Ботев, жертват живота си в руско-турската освободителна война и оставят след себе си загатна за героичните си подвизи, увековечен от стените на Дряновския манастир.

 Дряново не е единствено характерен възрожденски град с голям брой двуетажни къщички, заобиколени от удивително красива природа. Дряново е една палитра от антични и модерни забележителности, пръснати както в самия град, по този начин и в покрайнината му. Без значение от къде ще започнете да ги разглеждате, ще усетите по какъв начин жаждата ви да опознаете историята на това кътче нараства с всяка иминала крачка и нямате самообладание да преминете към идващия обект. Една от най-емблематичните здания свързани с Дряново е Дряновският манастир „ Св. Архангел Михаил ”. Разположен единствено на 4 км. от града той е същински знак на саможертвата в името на свободата, тъй като през май 1876 година зад неговите стени в продължение на 9 дни се борят и се укриват четниците на Поп Харитон, даскал Бачо Киро и Петър Парамов. Този стожер на героизма, издигащ се измежду живописното ждрело на Дряновката река, е бил разрушаван неведнъж от турските нашественици, само че през 40-те година на XIX в. стартира възобновяване му по самодейност на свещеник Рафаил.Довъряителните работи завършват през 1845 година Тогава е издигната и дребната, вкопана в земята черква „ Св. Архангел Михаил ”. Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. През 1861 година е издигната еднокорабната черква „ Успение Пресветая Богородица ”, а иконостасът е направен и подложен през 1876 година По време на Априлското въстание манастирът е опожарен до основи и възобновен отначало 4 години по-късно, като на мястото на църквата „ Успение Богородично ” бил повдигнат монумент – костница на починалите бойци.

 Пещерата „ Бачо Киро ”, позната още като Дряновската пещера, в която са открити и останките от праисторическите заселници по тези земи, се намира на към 300 м. от Дряновския манастир, в отвесна варовикова канара висока 25 м. Всъщност това е и първата благоустроена пещера в България, която се разполага на 4 етажа. Пещерните галерии се преплитат в комплициран лабиринт, а разклоненията доближават към 3600 м.Формите, изваяни от варовика, времето и водата ще ви запленят с хубостта и уникалността си – Медузите, Млечната пързалка, Катедралата, Водопадът, Дъждовната зала, Концертната зала, Тронната зала – всички те са отворени за туристите. Отново в региона на манастира се намира една от най-интересните туристически атракции в покрайнините на Дряново – Дряновската екопътека. Тя предлага кръгообразен маршрут с надморска височина сред 270 и 510 м. и ви предлага една живописна и пленителна естествена панорама. Можете да срещнете над 200 растителни и скотски типа, някои от които записани в Червената книга, можете да се разхладите в бистрите води на реката и да вдъхнете аромата на гората. И откакто сте разгледали покрайнините на Дряново, време е да се насочите и към вътрешността на града, където ви чакат още любопитни и впечатляващи забележителности. На първо място това е може би Музеят на българското възрожденско строителство, прочут още с името Музей „ Колю Фичето ”. Той е отдаден на именития самообразован български занаятчия Никола Фичев, който е родом от Дряново и който е популяризирал страната ни с неповторимите си градежи – моста край Бяла, чешмата в Соколския манастир, църквата „ Св. Никола ” в Дряново, моста над р. Осъм в Ловеч и доста други.

 Забележителна е и Лафчиевата къща, която мнозина считат за шедьовър на възрожденската архитектура. Тя е единствената в България непокътната триетажна жилищна постройка в обичаен архитектурен жанр от възрожденския интервал. Построена е към 1840 година от дряновския строител Кольо Гайдаржията и е известна като " къщата без пироните ". Това е реалност, защото в цялостния градеж на внушителното триетажно здание не е употребен нито един гвоздей или желязна скоба. В реалност това са две къщи – близнаци, Лафчиевата и Перевата, които са свързани от позиция на фасадите в цялостна архитектурна комбинация. Те са замислени и изпълнени като стени на една сграда. В приземието е мястото за стопанска активност – дюкяни, хранилища, изби. Всеки идващ етаж е публикуван над долния с еркери и конзоли. Оригинално архитектурно решение е фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с изложба и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата. Майсторът е обособил едно преходно многофункционално пространство към двора, с цел да разшири размера на затворения сред високи оградни зидове терен и да го сплоти с жилището. В Лафчиевата къща впечатлява освен съвършената зидария, обичайната за локалните майстори и съобразителните решения на проекта, само че и истинското решениеза дървен обков и в интериора. Вратите са засводени, таблени; стенните долапи са с изчистени линии и типичен пропорции. Украсата е нищожна – дребна стилизирана розета на част от малките врати на долапите и т. н. " слънце " на тавана в гостната стая. Майсторът не се увлича по несъразмерната помпозност и разсипничество на възрожденската резба. Той употребява строгата форма, правата линия и естествените багри на другите типове дърво. Комбинира ярко с мрачно, наковава върху гладкото огледало на тавана профилирани летвички, дребни резбени мотивчета и зъборезбени корнизи. Интериорите са завършени с мебели и предмети на бита, локално произвеждане и импорт от Западна Европа. Показан е домашния поминък тъкачество и сбирка тъкани и облекло, присъщи за Дряновския край.

 Можете да разгледате съхранените от тогавашната чаршия къщи – Икономова, Афазова, Ромунова, Танинова. Те се намират в махалата Боюв бент и са построени в ренесансов жанр. Църквата „ Св. Троица ” ще ви впечатли с резбования си таван, а възобновената Часовникова кула ще ви върне обратно към отминалото време. Обърнете внимание и на читалищата в града – в Дряново се намира едно от първите сходни институции в страната – Народно читалище „ Развитие ”, учредено през 1869 г.от учителя Христо Максимов. В него през днешния ден се обитават библиотека с над 90 000 тома и школа по изкуства. От към година насам в Дряново действа и второ читалище – „ Дряновска пробуда ”.

Инфо: www.rozali.com